Black & White

Това е една от малкото игри за момчета, които ме накараха да се почувствам така, сякаш съм се върнал в доброто старо време на геймърската епоха…

Не знам дали някои от вас са се замисляли защо все по-често тръпката от джиткането се губи. Преди няколко години, когато излизаше поредната нова геймка, всички се чудехме какво ли чудовище се крие в директорията с “огромния” за времето си обем от десет мегабайта. :-) Всичко беше някак различно, а конвейерът за игри все още не работеше с пълна сила. Сигурно ви звуча доста старомодно, но наистина беше така. Нямаше игри, които да си приличат като две капки вода. Нямаше недоволни, а ако такива случайно се появяваха, просто бяха от хората, които никога не играят…

Подобни неща се въртяха в главата ми, когато пусках Black & White. Обзело ме беше чувството за нещо ново и неочаквано, за нещо различно и необяснимо. Спомням си как преди около три-четири години бяха плъзнали разни слухове, че се прави безумна игра, която ще разбие всички представи на геймърите. Говореше се, че неин автор ще е прочутият гейм-дизайнер Питър Молиньо, който се споменава наравно със създателя на легендарната Civilization, Сид Майер и “бащата” на DooM Джон Ромеро. Какво ли не се изписа и издума по темата. Някои дори говореха, че загадъчната игра вече е готова. Други пък мислеха, че никога няма да излезе. Общо взето всеки си имаше мнение по въпроса.

black-and-white

Целият този шум и заглавията, които съм виждал до момента, ме накараха да очаквам тази игра с огромно нетърпение. Нетърпение, което се беше свило на топка в стомаха ми и плавно излизаше все по-нагоре с приближаването на датата, когато Black & White трябваше да се появи на бял свят. И ето че денят дойде. Седнах пред РС-то си, оправих стола, монитора, клавиатурата, загасих лампата, дръпнах пердетата… Точно както едно време.

Това, което се откри пред мен, беше нещо наистина грандиозно. Представих си как разни хора са се бъхтали над четири години и усещах как започвам да се чувствам малък и нищожен. Тази игра ме грабна толкова силно, че после около 12 часа не станах от стола, а заживях в света Eden (или Едем, ако така ви звучи по-добре). И сега искам да споделя с всички вас всичко, което толкова ме впечатли, принуди ме да си затворя устата (което не е никак лесно :-) ) и ме накара да се почувствам като едно време. Така да бъде! Започваме…

Едем. Рай. Свят, където живеят доста хора. Свят, където всеки е благословен. Свят, колкото интересен, толкова и скучен. Всичко в него е мирно тихо и блажено. Какво ли могат да правят стотиците племена, разсеяни из островите на тази планета, освен да градят комунистическото общество, естествено. :-) Сигурно се досещате, че когато мирът и разбирателството завладеят раждащото се утопично общество, се появяват и хищните империалистически акули, уж демократи и други смутители на тази малка идилия. Оттук нататък нещата са ясни – демократите взимат властта с “нежна” революция на 10 ноември 1989-та. :-)

Какво си въобразявате, естествено че и на Едем си имат подобен ден. Това е денят, когато идват Магьосниците. Незнайно откъде и как в един момент се появяват много, разярени и империалистически настроени магьосници, които се опитват да подчинят мирните труженици и труженички, обитаващи този свят. Те така успяват да промият мозъците на Всички пионерчета и чавдарчета, че те в един момент ги вземат за боговете и започват да им се кланят.

blackandwhite

И все пак нали знаете, че човешката алчност е голяма работа. Едем се оказва тесен за толкова същества с болни амбиции и маговете започват да се бият един срещу друг за надмощие. След доста мелета на Едем са останали богове, колкото пръстите на ръката на шлосер. Властелините на този свят решават вече да не си цапат ръцете с кръв и да създадат същества, които да се бият на тяхна страна. Речено – сторено. Маговете създават свои божествени зверове и сраженията отново се възобновяват… Въпросът е един: Кой ще владее Едем?

Иде реч за нещо, което не сте виждали, не сте чували, дори не сте си представяли, че може да се направи в компютърна игра. Става дума за Black & White! Новото творение на чичо Молиньо (абе, едно не мога разбера – защо, за Бога, всички го споменават толкова често, включително и аз, като едва ли на много хора им пука кой е той :-) ). И аз самия вече не знам откъде да започна… Нека да е с техническите подробности.

Ако говорим за саундтрака на играта, бих казал, че Black & White взима моя приз за най-добра гейм-музика. Тя е динамична и истинска, а не е просто някакъв фонов циклеж. Променя се според ситуациите, в които попадате, и няма момент, в които да дразни. Всеки персонаж е озвучен перфектно и супер реалистично. Общо взето по отношение на музиката Black & White определено значително изпревари другите игри, излезли напоследък.

Въпреки че е адски добра, графиката не е сред нещата, които правят Black & White маниашки хит. Тя доста напомня Giants: Citizen Kabuto, но си личи, че авторите са добавили и ЗD-забавител и значително са натоварили околната среда с допълнителни детайли. Не че това е лошо, но просто доста затормозява машината. Друго неприятно нещо в графиката е, че не можете да си променяте Drawing Distance-a и всичко изглежда хипер ръбаво от далечна дистанция, дори на 1024×768 с пълни детайли. Въпреки всички тези лошотии, които наговорих за графиката, тя си остава първокласна, но просто бледнее на фона на всичко останало…

Ще се опитам до ви обясня каква точно е целта в играта, въпреки че за крайна цел трудно може да се говори. Ще започна с това, че вие поемате ролята на истински Бог. А всяко божество се появява в момента, когато има ‘ поне един човек, който да вярва в него. В случая това е едно семейство, изпаднало в беда, което ви намира съвсем случайно (или по-скоро вие го намирате :-) ). То решава да ви покаже другите хора от племето си и вие, като току що пръкнал се Бог, приемате присърце тази идея. Ето че си намерихте и първите поклонници. Постепенно ще се превърнете в истински Бог с доста последователи. Последователи, но без храм! Скоро идва и моментът, когато трябва да им помогнете да ви (си) изградят светилище. След като сте се сдобили и със свой “дом”, вие вече наистина можете да се титулувате Бог. За съжаление обаче си нямате свое Свещено създание. Местните селяни ви казват, че за да намерите свое магическо животно, трябва да изпълните няколко задачи. След като се справите с тях, можете да избирате между крава, тигър и маймуна, които в началото са още бебета. По-късно ще видите и още доста различни животинки.

Radical Drive

Месеците на затишие след коледната суматоха на пазара за развлекателен софтуер обикновено дават възможност да обърнем внимание и на някои igri, които иначе може би щяха да потънат в празничното изобилие. Един от тези продукти се нарича Radical Drive и е резултат от творческите напъни на испанската xPiral и сериозните разпространителски възможности на Infogrames. Тази игра е насочена най-вече към почитателите на станалите легенда ралита като Need For Speed, Test Drive u Speed Busters.

За да бъде постигнат някакъв дори и съвсем малък успех сред изключително сериозната конкуренция в света на компютърните ралита, е необходимо да се създаде нещо различно, ново и оригинално. А това си е доста трудна задача и когато производителят не може да се справи с нея, често прибягва до изпитания метод да предлага продукт, които съчетава различни жанрове и по този начин разширява кръга на потенциалните купувачи.

В Radical Drive ще се сблъскате както с авангардни и не традиционни решения, така и с банални и вече поомръзнали варианти. Особено оригинална е идеята главно действащо лице в тази игра да бъде най-популярният и вече с 60-годишна история автомобил. Ако все още не сте се досетили, ще ви подскажа още малко. Става въпрос за немски, малък по размери с изключително специфичен и неповторим дизайн автомобил. Ако сте решили, че ви говоря за картонената източногерманска фурия — не сте познали. Имам предвид колата, създадена през 1938 година от небезизвестния Фердинанд Порше, от която само до 1973 година са продадени близо 17 милиона бройки, а това я прави най-продаваната до този момент. Да, това определено е най-народната кола на Volkswagen, позната под името “бръмбар”. Само за сведение мога да кажа, че оригиналният вариант (с доста модификации, разбира се) продължава да се произвежда и до днес в Мексико, а напълно новият модел на легендарното возило беше представено през 1994 година на автомобилното изложение в Детройт и предизвика истински фурор сред почитателите на тази легендарна марка. Затова не бива да се учудвате, ако срещнете същата игра, но под заглавието “Beetle Crazy Cup”. Печеливша е идеята на създателите на Radical Drive да съчетаят в едно пет напълно различни ралита, всяко със своите специфични правила, автомобили и геймплей. Първото рали лично за мен е голямото разочарование в Radical Drive, тъй като е прекалено банално и изтъркано. То не представлява нищо повече от стандартното шосейно надбягване с автомобили. В него единственото, което трябва да правите, е да натискате газта до дупка и да не допускате вашите противници да ви изпреварят.

1zmc8p4

Следващото състезание носи името Monster. Тук основната цел не е надпреварата с противници, а борбата с безмилостния хронометър, който отчита лимита от време, определен за преминаване на трасето. За този цел разполагате с пълната гама Beetle-Monster Trucks, които не само изглеждат любопитно, но и се различават по своята мощност, максимална скорост и маневреност. От значение е и количеството наказателни точки, които ще получите, ако събаряте различните знаци. Те са разположени по такъв начин, че да ограничат максимално възможността ви за маневриране, което означава, че за крайния успех са необходими перфектен контрол върху колата, добра стратегия и пълна концентрация.

Най-странният елемент от Radical Drive е Jump. Тук ще се наложи да застанете зад волана на “бръмбар” с реактивен двигател и да правите чудеса от храброст като подобрявате рекорди за скок на дължина. За да успеете да спечелите това състезание, освен доброто шофиране е нужна и точна преценка за това кога да включите реактивните двигатели, така че да получите възможно най-голямото ускорение. Cross е играта, която предлага страхотно изживяване. В нея победата може да стане реалност само ако се хвърлите с всички сили и действате абсолютно безкомпромисно срещу противниците си по пистата и в същото време държите колата непрекъснато под контрол. Ако изпуснете дори за миг управлението, рискувате да ударите кросовия автомобил в мантинела-та или да скочите в някоя по-дълбока яма, което ще доведе до загуба на ценни секунди. В този вариант на игра всяка необмислена маневра е фатална. От изключително значение е използването на спирачките при влизането в завой, тъй като пистата е покрита с пясък или кал, а това прави почти всички шофьорски умения безполезни. Подобно е положението и в последната игра от Radical Drive — Buggy. Тук е съчетано в едно шофирането в градски условия и по плажа, което изисква да бъдете непрекъснато нащрек и често да сменяте начина на управление и тактиката.

4gga3m

Видовете игри са две: Първият е наречен Fast Race и на практика представлява почти същото като това, което сме свикнали да срещаме под името Single Race в други компютърни ралита. По-интересен е шампионатът, където, за да станете победител, ще трябва да спечелите състезанията и да достигнете до истинското изпитание — Radical Test, където да покажете всичко, на което сте способни. В Radical Drive няма различни нива на трудност. Ако искате да станете победител, ще трябва да завършите първи в петте състезания за всяка категория. А те са четири: аматьорска, полу-професионална, професионална и шампионска. За всяко спечелено състезание получавате премия, която зависи от категорията. Ако за победите в категория аматьори ще получите $5000, то в майсторската група това се оценява на $200 000. Тези пари са необходими, за да се сдобиете с по-мощен, бърз и маневрен автомобил. Хубавото е, че ако се охарчите прекалено много, а не сте доволен от резултатите, които постигате с новата си играчка, просто рестартирате играта, а спечелените до този момент пари се възстановяват и можете да направите избора си отново.

Radical Drive се отличава с изключително добра за компютърно рали графика в 32-битов цвят и разделителни способности ограничени само от капацитета на вашето PC. Специалните ефекти са на много високо ниво. Тук трябва да се споменат някои наистина качествени постижения като плискащите се по пясъка вълни, невероятните искри, които хвърчат при сблъсък, страхотните светлини и раздвижените фонове около пистата. За съжаление това е постигнато за сметка на оскъдния изкуствен интелект на компютърните шофьори. Наистина в по-високите категории те се движат по пистата безпогрешно, но след няколко поредни старта ще забележите, че тактиката им е абсолютно еднаква и предсказуема, което малко разваля общото приятно впечатление от играта. Друг сериозен недостатък са кратките и малко на брой различни писти. С дълбоко прискърбие след първата победа установих, че карам по една и съща писта, но в обратна посока. В професионалната категория се озовах отново на същата писта, но вече в условията на проливен дъжд.

Като изключим някои дребни, но досадни недостатъци, Radical Drive е от игрите, които имат с какво да зарадват феновете на компютърния автомобилен спорт. А ако добавим към това възможността за игра в мрежа, то тогава забавлението става наистина от класа.