Това е една от малкото игри за момчета, които ме накараха да се почувствам така, сякаш съм се върнал в доброто старо време на геймърската епоха…
Не знам дали някои от вас са се замисляли защо все по-често тръпката от джиткането се губи. Преди няколко години, когато излизаше поредната нова геймка, всички се чудехме какво ли чудовище се крие в директорията с “огромния” за времето си обем от десет мегабайта.
Всичко беше някак различно, а конвейерът за игри все още не работеше с пълна сила. Сигурно ви звуча доста старомодно, но наистина беше така. Нямаше игри, които да си приличат като две капки вода. Нямаше недоволни, а ако такива случайно се появяваха, просто бяха от хората, които никога не играят…
Подобни неща се въртяха в главата ми, когато пусках Black & White. Обзело ме беше чувството за нещо ново и неочаквано, за нещо различно и необяснимо. Спомням си как преди около три-четири години бяха плъзнали разни слухове, че се прави безумна игра, която ще разбие всички представи на геймърите. Говореше се, че неин автор ще е прочутият гейм-дизайнер Питър Молиньо, който се споменава наравно със създателя на легендарната Civilization, Сид Майер и “бащата” на DooM Джон Ромеро. Какво ли не се изписа и издума по темата. Някои дори говореха, че загадъчната игра вече е готова. Други пък мислеха, че никога няма да излезе. Общо взето всеки си имаше мнение по въпроса.

Целият този шум и заглавията, които съм виждал до момента, ме накараха да очаквам тази игра с огромно нетърпение. Нетърпение, което се беше свило на топка в стомаха ми и плавно излизаше все по-нагоре с приближаването на датата, когато Black & White трябваше да се появи на бял свят. И ето че денят дойде. Седнах пред РС-то си, оправих стола, монитора, клавиатурата, загасих лампата, дръпнах пердетата… Точно както едно време.
Това, което се откри пред мен, беше нещо наистина грандиозно. Представих си как разни хора са се бъхтали над четири години и усещах как започвам да се чувствам малък и нищожен. Тази игра ме грабна толкова силно, че после около 12 часа не станах от стола, а заживях в света Eden (или Едем, ако така ви звучи по-добре). И сега искам да споделя с всички вас всичко, което толкова ме впечатли, принуди ме да си затворя устата (което не е никак лесно
) и ме накара да се почувствам като едно време. Така да бъде! Започваме…
Едем. Рай. Свят, където живеят доста хора. Свят, където всеки е благословен. Свят, колкото интересен, толкова и скучен. Всичко в него е мирно тихо и блажено. Какво ли могат да правят стотиците племена, разсеяни из островите на тази планета, освен да градят комунистическото общество, естествено.
Сигурно се досещате, че когато мирът и разбирателството завладеят раждащото се утопично общество, се появяват и хищните империалистически акули, уж демократи и други смутители на тази малка идилия. Оттук нататък нещата са ясни – демократите взимат властта с “нежна” революция на 10 ноември 1989-та.
Какво си въобразявате, естествено че и на Едем си имат подобен ден. Това е денят, когато идват Магьосниците. Незнайно откъде и как в един момент се появяват много, разярени и империалистически настроени магьосници, които се опитват да подчинят мирните труженици и труженички, обитаващи този свят. Те така успяват да промият мозъците на Всички пионерчета и чавдарчета, че те в един момент ги вземат за боговете и започват да им се кланят.

И все пак нали знаете, че човешката алчност е голяма работа. Едем се оказва тесен за толкова същества с болни амбиции и маговете започват да се бият един срещу друг за надмощие. След доста мелета на Едем са останали богове, колкото пръстите на ръката на шлосер. Властелините на този свят решават вече да не си цапат ръцете с кръв и да създадат същества, които да се бият на тяхна страна. Речено – сторено. Маговете създават свои божествени зверове и сраженията отново се възобновяват… Въпросът е един: Кой ще владее Едем?
Иде реч за нещо, което не сте виждали, не сте чували, дори не сте си представяли, че може да се направи в компютърна игра. Става дума за Black & White! Новото творение на чичо Молиньо (абе, едно не мога разбера – защо, за Бога, всички го споменават толкова често, включително и аз, като едва ли на много хора им пука кой е той
). И аз самия вече не знам откъде да започна… Нека да е с техническите подробности.
Ако говорим за саундтрака на играта, бих казал, че Black & White взима моя приз за най-добра гейм-музика. Тя е динамична и истинска, а не е просто някакъв фонов циклеж. Променя се според ситуациите, в които попадате, и няма момент, в които да дразни. Всеки персонаж е озвучен перфектно и супер реалистично. Общо взето по отношение на музиката Black & White определено значително изпревари другите игри, излезли напоследък.
Въпреки че е адски добра, графиката не е сред нещата, които правят Black & White маниашки хит. Тя доста напомня Giants: Citizen Kabuto, но си личи, че авторите са добавили и ЗD-забавител и значително са натоварили околната среда с допълнителни детайли. Не че това е лошо, но просто доста затормозява машината. Друго неприятно нещо в графиката е, че не можете да си променяте Drawing Distance-a и всичко изглежда хипер ръбаво от далечна дистанция, дори на 1024×768 с пълни детайли. Въпреки всички тези лошотии, които наговорих за графиката, тя си остава първокласна, но просто бледнее на фона на всичко останало…
Ще се опитам до ви обясня каква точно е целта в играта, въпреки че за крайна цел трудно може да се говори. Ще започна с това, че вие поемате ролята на истински Бог. А всяко божество се появява в момента, когато има ‘ поне един човек, който да вярва в него. В случая това е едно семейство, изпаднало в беда, което ви намира съвсем случайно (или по-скоро вие го намирате
). То решава да ви покаже другите хора от племето си и вие, като току що пръкнал се Бог, приемате присърце тази идея. Ето че си намерихте и първите поклонници. Постепенно ще се превърнете в истински Бог с доста последователи. Последователи, но без храм! Скоро идва и моментът, когато трябва да им помогнете да ви (си) изградят светилище. След като сте се сдобили и със свой “дом”, вие вече наистина можете да се титулувате Бог. За съжаление обаче си нямате свое Свещено създание. Местните селяни ви казват, че за да намерите свое магическо животно, трябва да изпълните няколко задачи. След като се справите с тях, можете да избирате между крава, тигър и маймуна, които в началото са още бебета. По-късно ще видите и още доста различни животинки.

